Пред погледа на Бог
Множат се сякаш катаклизмите
във паралел със греховете,
а земетръсите във мислите
на хората във умовете
все повече се концентрират
от аз-ът и от суетата,
и в огледалото намират,
какъв е смисълът в нещата...
Да страдам вече нямам нерви!
И аз поел съм май натам
в поредното модерно селфи
да снимам своя задник... в храм...
Така поне в сомозаблуда
ще съм зомбирано-нормален,
но няма как такъв да бъда,
признавам някак си печален,
защото точно от такива
светът към ада е тръгнал -
Човещината си отива
в първичната, начална кал...
Ще се опомним ли навреме,
или и Господ ще реши,
каквото дал е, да го вземе,
оставяйки ни... без души...
15.03.2023.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
