Пред погледа на Бог
Множат се сякаш катаклизмите
във паралел със греховете,
а земетръсите във мислите
на хората във умовете
все повече се концентрират
от аз-ът и от суетата,
и в огледалото намират,
какъв е смисълът в нещата...
Да страдам вече нямам нерви!
И аз поел съм май натам
в поредното модерно селфи
да снимам своя задник... в храм...
Така поне в сомозаблуда
ще съм зомбирано-нормален,
но няма как такъв да бъда,
признавам някак си печален,
защото точно от такива
светът към ада е тръгнал -
Човещината си отива
в първичната, начална кал...
Ще се опомним ли навреме,
или и Господ ще реши,
каквото дал е, да го вземе,
оставяйки ни... без души...
15.03.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
