Пред Рождество
На майка ми в памет
Ти идваш мълчаливо-бяла,
по-бистра от сълзата на момиче
и като истина си цяла,
и те очаквах като вричане.
Погалваш ме със жадни длани -
гнездо за моята греховна същност.
Но се изгубват твойте очертания...
За покаяние е непростимо късно.
А люлка ми е твоята прегръдка
и жадно, като наранено птиче,
отпивам животворно глътка.
... Но само във съня ще ме обичаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
