Пред Рождество

Jan 5, 2011, 7:17 PM

Poetry » Other

516 0 5

На майка ми в памет

Ти идваш мълчаливо-бяла,

по-бистра от сълзата на момиче

и като истина си цяла,

и те очаквах като вричане.

Погалваш ме със жадни длани -

гнездо за моята греховна същност.

Но се изгубват твойте очертания...

За покаяние е непростимо късно.

А люлка ми е твоята прегръдка

и жадно, като наранено птиче,

отпивам животворно глътка.

... Но само във съня ще ме обичаш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Индиана (Криси)

2011-11-06T19:31:45+02:00

Те бдят над нас...Поклон!...
Rezbar (Николай Гюлев)

2011-01-12T00:16:07+02:00

Успяла си! Трудно се пише за майката без патетика и сладникав привкус. Тук усетих много болка, обич и тъга с премерен емоционален градус! Поздравявам те!
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2011-01-06T21:50:44+02:00

Толкова ми е близко...така те разбирам...
Поклон!
tanyavd (Татяна Борисова)

2011-01-06T12:41:12+02:00

Нежно, с много чувство. Мисля, че никога не е късно за покаяние, за него няма прегради нито в материята, нито във времето. Поздрав за стиха.
voda (Елица Ангелова)

2011-01-05T20:33:26+02:00

Поклон и светла й памет!