Пред Рождество
На майка ми в памет
Ти идваш мълчаливо-бяла,
по-бистра от сълзата на момиче
и като истина си цяла,
и те очаквах като вричане.
Погалваш ме със жадни длани -
гнездо за моята греховна същност.
Но се изгубват твойте очертания...
За покаяние е непростимо късно.
А люлка ми е твоята прегръдка
и жадно, като наранено птиче,
отпивам животворно глътка.
... Но само във съня ще ме обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
