Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи
и вглеждания толкоз – до безкрай?
И броденето по незнайни друми,
подмамващи към неоткриван Рай!
От всичките съдилища избрах си,
което вътре се роди – във мен.
Ще се изправя гол пред съвестта си...
с присъда – чак до сетния си ден!