dansyto (Данаил Таков)
803 3686
9.02.2021 г., 7:55 ч.  

Пред съвестта 

  Поезия
281 1 3

Разбрахте ли се вече с` съвестта си,

намерихте ли в себе си покой?

Сдобрихте ли се кротко с горестта си,

след жлъчните години адски вой.

 

Не ви ли натежаха толкоз думи

и вглеждания толкоз – до безкрай?

И броденето по незнайни друми,

подмамващи към неоткриван Рай!

 

От всичките съдилища избрах си,

което вътре се роди – във мен.

Ще се изправя гол пред съвестта си...

с присъда – чак до сетния си ден!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Скитница. Благодаря ви и на двете с Дари! Поздрави!
  • Да... най- големият съдник - съвестта!
  • Присъдата ми беше кратка - Смърт
    и нямаше от нея избавление,
    а съвестта ми беше остър сърп,
    косеше ме с нескривано презрение.
    Ала получих много Блага вест,
    че Някой бе умрял, на вместо мене,
    платил бе и последния ми дълг
    за минало, сегашно и за бъдно време!

    Но ми харесва стихото ти!
Предложения
: ??:??