Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи
и вглеждания толкоз – до безкрай?
И броденето по незнайни друми,
подмамващи към неоткриван Рай!
От всичките съдилища избрах си,
което вътре се роди – във мен.
Ще се изправя гол пред съвестта си...
с присъда – чак до сетния си ден!
© Данаил Таков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
