31 мар. 2010 г., 00:41

Пред съвестта си -- съдия

812 0 20

В безсънните нощи,
когато мисълта лети
и се блъска безпомощна,
в черепните стени...
Признавам по човешки

пред съвестта си - съдия:
-Живота ми, поредица e, от грешки,
не мога никога, да му се наплатя...!

И ако съдбата реши,
с мен да си направи шега
и ме попита, искам ли,
да ми върне живота назад.
Ще й отговоря припряно,
без да се замисля дори:
-Не, не искам нищо изживяно,
само младостта ми върни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за посещението и за хубавите думи Дани! В късния час, пожелавам една лека и приятна нощ!
  • Съвестта е най-непреклонния съдник,а и не можем да скрием от нея.Да се опитаме да не заставаме пред скамейката Истинско произведение,поздрави на автора!
  • Благодааря ти Вили, права си, но аз имах в предвид, не толкова да ми се върне външната красота, а да се върне младостта, за да мога да насоча живота си в по-добре посока например. Усмихната вечер ти пожелавам!
    Райничке, благодаря ти! Бъди здрава и весела!
    Плами, ще очаквам с нетърпение стихчето довечера! Радвам се, че фотото те инспирира за нов стих! Поздрави и приятна вечер
  • страхотно е
  • Наистина всеки го иска! Пепи, написах стихото за цветята и ще го публикувам довечера с препратка към твоето фото. Поздрав сърдечен!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...