31.03.2010 г., 0:41

Пред съвестта си -- съдия

816 0 20

В безсънните нощи,
когато мисълта лети
и се блъска безпомощна,
в черепните стени...
Признавам по човешки

пред съвестта си - съдия:
-Живота ми, поредица e, от грешки,
не мога никога, да му се наплатя...!

И ако съдбата реши,
с мен да си направи шега
и ме попита, искам ли,
да ми върне живота назад.
Ще й отговоря припряно,
без да се замисля дори:
-Не, не искам нищо изживяно,
само младостта ми върни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за посещението и за хубавите думи Дани! В късния час, пожелавам една лека и приятна нощ!
  • Съвестта е най-непреклонния съдник,а и не можем да скрием от нея.Да се опитаме да не заставаме пред скамейката Истинско произведение,поздрави на автора!
  • Благодааря ти Вили, права си, но аз имах в предвид, не толкова да ми се върне външната красота, а да се върне младостта, за да мога да насоча живота си в по-добре посока например. Усмихната вечер ти пожелавам!
    Райничке, благодаря ти! Бъди здрава и весела!
    Плами, ще очаквам с нетърпение стихчето довечера! Радвам се, че фотото те инспирира за нов стих! Поздрави и приятна вечер
  • страхотно е
  • Наистина всеки го иска! Пепи, написах стихото за цветята и ще го публикувам довечера с препратка към твоето фото. Поздрав сърдечен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...