Mar 31, 2010, 12:41 AM

Пред съвестта си -- съдия

  Poetry » Other
813 0 20

В безсънните нощи,
когато мисълта лети
и се блъска безпомощна,
в черепните стени...
Признавам по човешки

пред съвестта си - съдия:
-Живота ми, поредица e, от грешки,
не мога никога, да му се наплатя...!

И ако съдбата реши,
с мен да си направи шега
и ме попита, искам ли,
да ми върне живота назад.
Ще й отговоря припряно,
без да се замисля дори:
-Не, не искам нищо изживяно,
само младостта ми върни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за посещението и за хубавите думи Дани! В късния час, пожелавам една лека и приятна нощ!
  • Съвестта е най-непреклонния съдник,а и не можем да скрием от нея.Да се опитаме да не заставаме пред скамейката Истинско произведение,поздрави на автора!
  • Благодааря ти Вили, права си, но аз имах в предвид, не толкова да ми се върне външната красота, а да се върне младостта, за да мога да насоча живота си в по-добре посока например. Усмихната вечер ти пожелавам!
    Райничке, благодаря ти! Бъди здрава и весела!
    Плами, ще очаквам с нетърпение стихчето довечера! Радвам се, че фотото те инспирира за нов стих! Поздрави и приятна вечер
  • страхотно е
  • Наистина всеки го иска! Пепи, написах стихото за цветята и ще го публикувам довечера с препратка към твоето фото. Поздрав сърдечен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...