25 мая 2013 г., 15:58

Предадена 

  Поэзия
1899 0 15
Аз ти вярвах, приятелю. Най-старомодно ти вярвах.
Мислех, има значение – в този циничен живот.
Днес съм мъртва. На пепел и пръст съм, студена жарава.
Ако духнеш, ще стана на облак от бивша любов.
Знам защо ме предаде. Ах, демони имаме всички,
но въпросът е правим ли нещо, за да ги възпрем.
Знам защо ме предаде... но всъщност не знам как обичаш
и във същото време разстрелваш човека до теб.
И съм бивша душа, изтъняла до призрачна сянка,
и съм бивша жена, излиняла до блудкав парфюм.
В будоара на смачкани чувства лежа на кревата
и наум се наливам с абсент, а ми трябва куршум. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Предложения
: ??:??