13 дек. 2006 г., 01:25

Предадох те

1.8K 0 7

Предадох те, поне така си мислeх,
и хиляди сълзи излях,
пред теб лъжи измислих,
за да скрия този мой грях.
Предадох те, а бях ти обещал,
че няма как да го направя,
сега те гледам с жал,
опитвайки се да забравя.
Предадох те, поне така го чувствах,
а бях ти казал:"Никога няма да те предам",
докато не почувствах,
че себе си предадох сам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радо Мотърников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав за стиха!
  • Мерси за всички коментари.Надявам се наистина да ви е харесало.Благодаря също така,и на тези,който ми писаха на пощата.Засега махнах само "всъщност" на последния ред,но мога да направя и други корекция
  • Ей, Радо, добре дошъл отново при нас! Много се радвам! Къде се изгуби толкова време? Хареса ми стихът ти!
  • "Признат грях - половин грях" са казали мъдрите...
  • Дано приспиш съвестта си, но ако не можеш- признай греха си и се разкай искрено!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....