13.12.2006 г., 1:25

Предадох те

1.8K 0 7

Предадох те, поне така си мислeх,
и хиляди сълзи излях,
пред теб лъжи измислих,
за да скрия този мой грях.
Предадох те, а бях ти обещал,
че няма как да го направя,
сега те гледам с жал,
опитвайки се да забравя.
Предадох те, поне така го чувствах,
а бях ти казал:"Никога няма да те предам",
докато не почувствах,
че себе си предадох сам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радо Мотърников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за стиха!
  • Мерси за всички коментари.Надявам се наистина да ви е харесало.Благодаря също така,и на тези,който ми писаха на пощата.Засега махнах само "всъщност" на последния ред,но мога да направя и други корекция
  • Ей, Радо, добре дошъл отново при нас! Много се радвам! Къде се изгуби толкова време? Хареса ми стихът ти!
  • "Признат грях - половин грях" са казали мъдрите...
  • Дано приспиш съвестта си, но ако не можеш- признай греха си и се разкай искрено!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...