Предадох те, поне така си мислeх,
и хиляди сълзи излях,
пред теб лъжи измислих,
за да скрия този мой грях.
Предадох те, а бях ти обещал,
че няма как да го направя,
сега те гледам с жал,
опитвайки се да забравя.
Предадох те, поне така го чувствах,
а бях ти казал:"Никога няма да те предам",
докато не почувствах,
че себе си предадох сам!
© Радо Мотърников All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
