13 dic 2006, 1:25

Предадох те

  Poesía
1.8K 0 7

Предадох те, поне така си мислeх,
и хиляди сълзи излях,
пред теб лъжи измислих,
за да скрия този мой грях.
Предадох те, а бях ти обещал,
че няма как да го направя,
сега те гледам с жал,
опитвайки се да забравя.
Предадох те, поне така го чувствах,
а бях ти казал:"Никога няма да те предам",
докато не почувствах,
че себе си предадох сам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радо Мотърников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стиха!
  • Мерси за всички коментари.Надявам се наистина да ви е харесало.Благодаря също така,и на тези,който ми писаха на пощата.Засега махнах само "всъщност" на последния ред,но мога да направя и други корекция
  • Ей, Радо, добре дошъл отново при нас! Много се радвам! Къде се изгуби толкова време? Хареса ми стихът ти!
  • "Признат грях - половин грях" са казали мъдрите...
  • Дано приспиш съвестта си, но ако не можеш- признай греха си и се разкай искрено!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...