28 окт. 2004 г., 01:04

Предател 

  Поэзия
1088 0 0
Слънцето изгрява за да залезе отново
след безбройните дни винаги идва нощ
Кръговратът свършва и започва наново.

Същите хора, същите улици вървят пред очите
пепелникът се пълни с нищожни угарки
чувства завират, сълзите напират...и тъй минават си дните

Раят гори, а адът е в облаци...само земята е черна
лампи изгасват, листа шумолят повети от вятъра
а който казва, че има любов изрича долна лъжа неверна

Мисли из глави се лутат съвсем хаотично
интриги плетат се по-здрави от мрежа на паяк голям
а страдащите стават все по-невротични
Кога ще просветне ? Кога ще разбера ?
Че бил съм глупав, че съм сам на тая земя
че са думите нищо, а деянията-егоистично породени
че са хората сиви, а мечтите не ще се нивга родят.
живее се по начини много...различни
но умира се само един път
И после идва краят, а след него начало
различно и без спомени, в друг ум и друга плът
Болка отминава, но и болка остава
а нуждаещите се от чуждата радост крадат

Целуни нечий устни и аз ще стана благотворител
прегърни самотата за да хвърля пояс
измий си лицето и ще стана кърпа
умри, за да бъда твоят ковчег

© Милан Миланов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??