20 июл. 2013 г., 20:35

Предателство

810 0 10

Ето ме -

малък рицар,брониран с едва набола брада,

цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.

Кандидат за слава и почести - педя бард,

стъпващ по криви пътеки.

                                       Недооформена личност.

 

Дойдох пред прага на олтара ти да търся свят

изтъкан от китарни акорди и мирис на арфи...

Фалшиво по пътя си стотина песни изпях -

оплюх законите делнични и пиратските празници.

 

Спирам,

прекланям най-после побелялата буйна глава,

която търси съвет - без да пита за риска.

Искам стъпки във твоя път, коричка от твоя хляб,

перце от тихия ромон на твойто мълчание искам!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...