Ето ме -
малък рицар,брониран с едва набола брада,
цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.
Кандидат за слава и почести - педя бард,
стъпващ по криви пътеки.
Недооформена личност.
Дойдох пред прага на олтара ти да търся свят
изтъкан от китарни акорди и мирис на арфи...
Фалшиво по пътя си стотина песни изпях -
оплюх законите делнични и пиратските празници.
Спирам,
прекланям най-после побелялата буйна глава,
която търси съвет - без да пита за риска.
Искам стъпки във твоя път, коричка от твоя хляб,
перце от тихия ромон на твойто мълчание искам!
© Красимир Чернев Все права защищены