Jul 20, 2013, 8:35 PM

Предателство

  Poetry » Love
813 0 10

Ето ме -

малък рицар,брониран с едва набола брада,

цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.

Кандидат за слава и почести - педя бард,

стъпващ по криви пътеки.

                                       Недооформена личност.

 

Дойдох пред прага на олтара ти да търся свят

изтъкан от китарни акорди и мирис на арфи...

Фалшиво по пътя си стотина песни изпях -

оплюх законите делнични и пиратските празници.

 

Спирам,

прекланям най-после побелялата буйна глава,

която търси съвет - без да пита за риска.

Искам стъпки във твоя път, коричка от твоя хляб,

перце от тихия ромон на твойто мълчание искам!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...