Jul 20, 2013, 8:35 PM

Предателство

  Poetry » Love
812 0 10

Ето ме -

малък рицар,брониран с едва набола брада,

цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.

Кандидат за слава и почести - педя бард,

стъпващ по криви пътеки.

                                       Недооформена личност.

 

Дойдох пред прага на олтара ти да търся свят

изтъкан от китарни акорди и мирис на арфи...

Фалшиво по пътя си стотина песни изпях -

оплюх законите делнични и пиратските празници.

 

Спирам,

прекланям най-после побелялата буйна глава,

която търси съвет - без да пита за риска.

Искам стъпки във твоя път, коричка от твоя хляб,

перце от тихия ромон на твойто мълчание искам!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...