Jul 20, 2013, 8:35 PM

Предателство

  Poetry » Love
808 0 10

Ето ме -

малък рицар,брониран с едва набола брада,

цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.

Кандидат за слава и почести - педя бард,

стъпващ по криви пътеки.

                                       Недооформена личност.

 

Дойдох пред прага на олтара ти да търся свят

изтъкан от китарни акорди и мирис на арфи...

Фалшиво по пътя си стотина песни изпях -

оплюх законите делнични и пиратските празници.

 

Спирам,

прекланям най-после побелялата буйна глава,

която търси съвет - без да пита за риска.

Искам стъпки във твоя път, коричка от твоя хляб,

перце от тихия ромон на твойто мълчание искам!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...