Тишина.
Усещам мрака
навън да пристъпя.
Знам,
че мога да чуя
кога,
ще ме потърси
и на вратата смутен
ще почука.
Чакам,
вкаменена
на прага слухтя.
Даже дъх да поема
не смея.
Да пропусна не искам
мига,
в който безмълвен
при мене ще влезе.
© Светла Нейкова Все права защищены