Предчувствие за вечност
Навярно скоро ще премина
на хоризонта зад чертата.
Навярно още тази зима.
Или пък следващото лято.
Навярно после тишината
ще ме затрупа с мокри клони.
И ще виси над мен луната
като измислена икона.
А после - ще съм само МИГ.
А после ще съм само грешка...
А после ще съм само ВИК,
на някого напомнил нещо.
А после - ще съм само СТИХ,
изплакал болката на дните.
А после ще съм само ЩРИХ
върху платното на звездите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
