Навярно скоро ще премина
на хоризонта зад чертата.
Навярно още тази зима.
Или пък следващото лято.
Навярно после тишината
ще ме затрупа с мокри клони.
И ще виси над мен луната
като измислена икона.
А после - ще съм само МИГ.
А после ще съм само грешка...
А после ще съм само ВИК,
на някого напомнил нещо.
А после - ще съм само СТИХ,
изплакал болката на дните.
А после ще съм само ЩРИХ
върху платното на звездите.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
