Aug 2, 2013, 11:25 AM

Предчувствие за вечност 

  Poetry
632 0 10

Навярно скоро ще премина

на хоризонта зад чертата.

Навярно още тази зима.

Или пък следващото лято.

 

Навярно после тишината

ще ме затрупа с мокри клони.

И ще виси над мен луната

като измислена икона.

 

А после - ще съм само МИГ.

А после ще съм само грешка...

А после ще съм само ВИК,

на някого напомнил нещо.

 

А после - ще съм само СТИХ,

изплакал болката на дните.

А после ще съм само ЩРИХ

върху платното на звездите.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??