2 ago 2013, 11:25

Предчувствие за вечност

  Poesía
752 0 9

Навярно скоро ще премина

на хоризонта зад чертата.

Навярно още тази зима.

Или пък следващото лято.

 

Навярно после тишината

ще ме затрупа с мокри клони.

И ще виси над мен луната

като измислена икона.

 

А после - ще съм само МИГ.

А после ще съм само грешка...

А после ще съм само ВИК,

на някого напомнил нещо.

 

А после - ще съм само СТИХ,

изплакал болката на дните.

А после ще съм само ЩРИХ

върху платното на звездите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...