2 ago 2013, 11:25

Предчувствие за вечност

  Poesía
751 0 9

Навярно скоро ще премина

на хоризонта зад чертата.

Навярно още тази зима.

Или пък следващото лято.

 

Навярно после тишината

ще ме затрупа с мокри клони.

И ще виси над мен луната

като измислена икона.

 

А после - ще съм само МИГ.

А после ще съм само грешка...

А после ще съм само ВИК,

на някого напомнил нещо.

 

А после - ще съм само СТИХ,

изплакал болката на дните.

А после ще съм само ЩРИХ

върху платното на звездите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...