9 февр. 2017 г., 21:54
Предел
Вече не зная как се говори.
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди.
Вече съм чиста от всяка мечта.
Как да въздишам? Да сключвам вежди?
Сили аз нямам дори за това.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прекрасна,но тъжна изповед...🎋
-
Много ми хареса! Точно, кратко и ясно и толкова смислено! Поздрави!
-
В два стиха си казала повече отколкото аз мога да кажа във двайсет. Поздравления
-
И с мен е така. Харесах!
-
Така е на Предела, но пък ако само за миг си помислим, че той е връх от който се вижда като на длан Съществуващото ще е възможно да го разгледаме с очите на Милостта... Поздравявам Те!
-
И на мен ми хареса!
-
Изпитано. Харесах стиха!
-
Хареса ми...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
