Предел

Поэзия » Философская, Другая

936 6 8

Вече не зная как се говори.

Зная единствено как се мълчи.

Всичко разказах. Тъй много истории.

Вече от думите малко горчи.

Вече съм празна. Не диря надежди.

Вече съм чиста от всяка мечта.

Как да въздишам? Да сключвам вежди?

Сили аз нямам дори за това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Прекрасна,но тъжна изповед...🎋

2017-05-14T17:08:57+03:00
tanita21 (Татяна Василева)

Много ми хареса! Точно, кратко и ясно и толкова смислено! Поздрави!

2017-04-01T07:55:25+03:00
KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

В два стиха си казала повече отколкото аз мога да кажа във двайсет. Поздравления

2017-02-21T09:29:49+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

И с мен е така. Харесах!

2017-02-10T12:30:42+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Така е на Предела, но пък ако само за миг си помислим, че той е връх от който се вижда като на длан Съществуващото ще е възможно да го разгледаме с очите на Милостта... Поздравявам Те!

2017-02-10T09:19:12+02:00