Предел

бялатишина
136 124

9.02.2017 г., 21:54 ч.

Поезия » Философска, Друга

790 6 8

Вече не зная как се говори.

Зная единствено как се мълчи.

Всичко разказах. Тъй много истории.

Вече от думите малко горчи.

Вече съм празна. Не диря надежди.

Вече съм чиста от всяка мечта.

Как да въздишам? Да сключвам вежди?

Сили аз нямам дори за това.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-14T17:08:57+03:00

Прекрасна,но тъжна изповед...🎋
tanita21 (Татяна Василева)

2017-04-01T07:55:25+03:00

Много ми хареса! Точно, кратко и ясно и толкова смислено! Поздрави!
KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-02-21T09:29:49+02:00

В два стиха си казала повече отколкото аз мога да кажа във двайсет. Поздравления
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-02-10T12:30:42+02:00

И с мен е така. Харесах!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2017-02-10T09:19:12+02:00

Така е на Предела, но пък ако само за миг си помислим, че той е връх от който се вижда като на длан Съществуващото ще е възможно да го разгледаме с очите на Милостта... Поздравявам Те!
Putin (Владимир Владимирович)

2017-02-10T08:03:24+02:00

И на мен ми хареса!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-10T07:31:15+02:00

Изпитано. Харесах стиха!
contessa (Светла Асенова)

2017-02-10T01:14:42+02:00

Хареса ми...