18 мая 2025 г., 18:59

Преди

231 0 0

И както пъпката дочаква онзи миг,

във който хубостта си ще разтвори,

така стихът в скалите скрит,

мълчи и чака, за да проговори.

 

Преди да дойде суха старостта,

преди да сбръчка греещия образ,

преди и сянката на болестта

да надвеси тъмночерен облак.

 

Преди красивото да изкриви

и да го превърне в жалко отражение.

Преди невинното да порази

и да потъмни до призрачно видение.

 

Преди часът, мелодия ще завали,

ще навали в пустините години.

В душите музика ще нароси,

ще носи дъх на детство и малини.

 

Небесен дъжд в мелодия вали,

запяват капките неземна песен.

Внезапно детството се възроди,

свеж полъх във душите се разнесе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...