18 мая 2025 г., 18:59

Преди

250 0 0

И както пъпката дочаква онзи миг,

във който хубостта си ще разтвори,

така стихът в скалите скрит,

мълчи и чака, за да проговори.

 

Преди да дойде суха старостта,

преди да сбръчка греещия образ,

преди и сянката на болестта

да надвеси тъмночерен облак.

 

Преди красивото да изкриви

и да го превърне в жалко отражение.

Преди невинното да порази

и да потъмни до призрачно видение.

 

Преди часът, мелодия ще завали,

ще навали в пустините години.

В душите музика ще нароси,

ще носи дъх на детство и малини.

 

Небесен дъжд в мелодия вали,

запяват капките неземна песен.

Внезапно детството се възроди,

свеж полъх във душите се разнесе.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...