18.05.2025 г., 18:59

Преди

227 0 0

И както пъпката дочаква онзи миг,

във който хубостта си ще разтвори,

така стихът в скалите скрит,

мълчи и чака, за да проговори.

 

Преди да дойде суха старостта,

преди да сбръчка греещия образ,

преди и сянката на болестта

да надвеси тъмночерен облак.

 

Преди красивото да изкриви

и да го превърне в жалко отражение.

Преди невинното да порази

и да потъмни до призрачно видение.

 

Преди часът, мелодия ще завали,

ще навали в пустините години.

В душите музика ще нароси,

ще носи дъх на детство и малини.

 

Небесен дъжд в мелодия вали,

запяват капките неземна песен.

Внезапно детството се възроди,

свеж полъх във душите се разнесе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...