18.05.2025 г., 18:59

Преди

219 0 0

И както пъпката дочаква онзи миг,

във който хубостта си ще разтвори,

така стихът в скалите скрит,

мълчи и чака, за да проговори.

 

Преди да дойде суха старостта,

преди да сбръчка греещия образ,

преди и сянката на болестта

да надвеси тъмночерен облак.

 

Преди красивото да изкриви

и да го превърне в жалко отражение.

Преди невинното да порази

и да потъмни до призрачно видение.

 

Преди часът, мелодия ще завали,

ще навали в пустините години.

В душите музика ще нароси,

ще носи дъх на детство и малини.

 

Небесен дъжд в мелодия вали,

запяват капките неземна песен.

Внезапно детството се възроди,

свеж полъх във душите се разнесе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...