Във двор случаен агънце видях -

пасеше си кротко и полека.

Не знаеше, горкото, що е страх.

Не знаеше какъв е звяр човека.

Как утре ще замахне с остър нож,

живота му ще вземе без причина,

а после ще пирува цяла нощ -

плътта му ще полива с много вино.

И за какво? Нали човек е сит...

излишна е касапница такава.

Да бъде кроткия агнец убит,

традицията просто повелява.

Не сме ли ние агънцата всъщност...

Съдбата ни е нашата поляна...

Оная странна и жестока същност

остава си докрай недоразбрана.