laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
May 5, 2015, 8:02 PM

Преди Гергьовден

  Poetry
423 0 1

Във двор случаен агънце видях -

пасеше си кротко и полека.

Не знаеше, горкото, що е страх.

Не знаеше какъв е звяр човека.

 

Как утре ще замахне с остър нож,

живота му ще вземе без причина,

а после ще пирува цяла нощ -

плътта му ще полива с много вино.

 

И за какво? Нали човек е сит...

излишна е касапница такава.

Да бъде кроткия агнец убит,

традицията просто повелява.

 

Не сме ли ние агънцата всъщност...

Съдбата ни е нашата поляна...

Оная странна и жестока същност

остава си докрай недоразбрана.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • botyo (Бойко Беров)
    botyo (Бойко Беров)
    харесах - точно ние сме агнетата и същността ни е кръвожадна

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0