Преди морето...
Виждал си го, всеки го е виждал,
как вълната със брега се целува
и още когато към пясъка приижда,
тя знае, че скоро с брега ще се сбогува...
И със силно желание с неистова страст,
вълната бърза за желаната прегръдка,
погледни ги, те са като нас,
брегът наблюдава всяка нейна стъпка...
Брегът я чака с огромно нетърпение,
а те лети и мисли само за едно..
За един миг, който ще отлети като видение,
Но ще е изпълнен с истинска любов...
И всичко толкова глупаво изглежда,
една любов обречена за раздяла,
любов за която, знаеш няма надежда
и пак за нея жертваш и сърце и тяло...
Любов, която за другите няма смисъл,
любов измъчена от неизбежната раздяла,
но с най-силните чувства и чисти,
изпитал ли си я, недей да съжаляваш...
Знаехме за всичко, но се предадохме на любовта,
а сега за очакваната раздяла нямам сили,
прости ми без сбогом ще си тръгна сутринта,
преди морето и брега да са се разделили...
15.08.2014
© Радослава Михайлова Все права защищены