Jun 1, 2016, 8:51 PM

Преди морето...

  Poetry » Love
444 0 0

Преди морето...

 

Виждал си го, всеки го е виждал,

как вълната със брега се целува

и още когато към пясъка приижда,

тя знае, че скоро с брега ще се сбогува...

 

И със силно желание с неистова страст,

вълната бърза за желаната прегръдка,

погледни ги, те са като нас,

брегът наблюдава всяка нейна стъпка...

 

Брегът я чака с огромно нетърпение,

а те лети и мисли само за едно..

За един миг, който ще отлети като видение,

Но ще е изпълнен с истинска любов...

 

И всичко толкова глупаво изглежда,

една любов обречена за раздяла,

любов за която, знаеш няма надежда

и пак за нея жертваш и сърце и тяло...

 

Любов, която за другите няма смисъл,

любов измъчена от неизбежната раздяла,

но с най-силните чувства и чисти,

изпитал ли си я, недей да съжаляваш...

 

Знаехме за всичко, но се предадохме на любовта,

а сега за очакваната раздяла нямам сили,

прости ми без сбогом ще си тръгна сутринта,

преди морето и брега да са се разделили...

 

15.08.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...