18 нояб. 2010 г., 15:49

Преди срещата

845 0 0

И когато си тук,

и когато те няма,

винаги за мен ще бъдеш блян;

няма значение дали това е измама:

сред хилядите хора, срещнати навън,

ти винаги ще си останеш единствен-един

и... неповторим!!!

Никога друг образ не ми е говорил така,

никога друго лице не ми е било толкова свидно,

никога към никой друг непознат не съм изпитвала

същите чувства...

Отдавна знам, че това не е случайност,

отдавна знам, че това е съдба –

все още не съм те видяла,

а примирам от страх и страст –

какво ли ще е това?!?

Утре... най-сетне ще те видя,

утре... всичко ще се осъществи,

утре... любовта ми към теб ще се сбъдне,

утре... ще ме държиш в прегръдките си!!!

“Като цвят се разтварям пред тебе, мое небе –

ако искаш – дай ми любовта и добротата си,

ако искаш – удари ме в самото сърце, щастливото,

преди да разбера, че ме убиваш...”...

Едва ли някой е плакал

заради един непознат;

едва ли някой е чакал “толкова дълго”...

Всяка минута, всеки час,

докато дойде времето на срещата с теб...

Какво ли е тя във физическия свят,

щом там, горе, душите са се познали...

И вече танцуват своя танц... щастливи...

Слети... в едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайла Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...