И когато си тук,

и когато те няма,

винаги за мен ще бъдеш блян;

няма значение дали това е измама:

сред хилядите хора, срещнати навън,

ти винаги ще си останеш единствен-един

и... неповторим!!!

Никога друг образ не ми е говорил така,

никога друго лице не ми е било толкова свидно,

никога към никой друг непознат не съм изпитвала

същите чувства...

Отдавна знам, че това не е случайност,

отдавна знам, че това е съдба –

все още не съм те видяла,

а примирам от страх и страст –

какво ли ще е това?!?

Утре... най-сетне ще те видя,

утре... всичко ще се осъществи,

утре... любовта ми към теб ще се сбъдне,

утре... ще ме държиш в прегръдките си!!!

“Като цвят се разтварям пред тебе, мое небе –

ако искаш – дай ми любовта и добротата си,

ако искаш – удари ме в самото сърце, щастливото,

преди да разбера, че ме убиваш...”...

Едва ли някой е плакал

заради един непознат;

едва ли някой е чакал “толкова дълго”...

Всяка минута, всеки час,

докато дойде времето на срещата с теб...

Какво ли е тя във физическия свят,

щом там, горе, душите са се познали...

И вече танцуват своя танц... щастливи...

Слети... в едно...