И когато си тук,
и когато те няма,
винаги за мен ще бъдеш блян;
няма значение дали това е измама:
сред хилядите хора, срещнати навън,
ти винаги ще си останеш единствен-един
и... неповторим!!!
Никога друг образ не ми е говорил така,
никога друго лице не ми е било толкова свидно,
никога към никой друг непознат не съм изпитвала
същите чувства...
Отдавна знам, че това не е случайност,
отдавна знам, че това е съдба –
все още не съм те видяла,
а примирам от страх и страст –
какво ли ще е това?!?
Утре... най-сетне ще те видя,
утре... всичко ще се осъществи,
утре... любовта ми към теб ще се сбъдне,
утре... ще ме държиш в прегръдките си!!!
“Като цвят се разтварям пред тебе, мое небе –
ако искаш – дай ми любовта и добротата си,
ако искаш – удари ме в самото сърце, щастливото,
преди да разбера, че ме убиваш...”...
Едва ли някой е плакал
заради един непознат;
едва ли някой е чакал “толкова дълго”...
Всяка минута, всеки час,
докато дойде времето на срещата с теб...
Какво ли е тя във физическия свят,
щом там, горе, душите са се познали...
И вече танцуват своя танц... щастливи...
Слети... в едно...
© Ивайла Славова Всички права запазени