18.11.2010 г., 15:49

Преди срещата

844 0 0

И когато си тук,

и когато те няма,

винаги за мен ще бъдеш блян;

няма значение дали това е измама:

сред хилядите хора, срещнати навън,

ти винаги ще си останеш единствен-един

и... неповторим!!!

Никога друг образ не ми е говорил така,

никога друго лице не ми е било толкова свидно,

никога към никой друг непознат не съм изпитвала

същите чувства...

Отдавна знам, че това не е случайност,

отдавна знам, че това е съдба –

все още не съм те видяла,

а примирам от страх и страст –

какво ли ще е това?!?

Утре... най-сетне ще те видя,

утре... всичко ще се осъществи,

утре... любовта ми към теб ще се сбъдне,

утре... ще ме държиш в прегръдките си!!!

“Като цвят се разтварям пред тебе, мое небе –

ако искаш – дай ми любовта и добротата си,

ако искаш – удари ме в самото сърце, щастливото,

преди да разбера, че ме убиваш...”...

Едва ли някой е плакал

заради един непознат;

едва ли някой е чакал “толкова дълго”...

Всяка минута, всеки час,

докато дойде времето на срещата с теб...

Какво ли е тя във физическия свят,

щом там, горе, душите са се познали...

И вече танцуват своя танц... щастливи...

Слети... в едно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...