26 окт. 2009 г., 02:20

Преди тръгване

Поэзия » Другая

951 0 5

Недей да обещаваш цветни спомени,
че спомени такива ме разбиват...
А щастието старо ми напомня
как могат те да доубият
остатъка във мене от надеждата
за лятната любов в красива есен...
За танца на телата... и за песните,
които ще напишем с теб без думи...
Недей да обещаваш нищо, чу ли ме?
Дори листата не помръдват...
Да помълчим един до друг, приседнали,
преди поредното ни тръгване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Човек (Анна Станоева)

Разбирам. Ами повече случвания ти пожелавам, така по-често ще те чета.

2009-10-27T10:31:51+02:00
rotazia (Рот Блак)

Мила Анна, никъде не съм изчезнала....все съм си тук...само дето не мога да пиша без емоция, нали ме разбираш за какво ти говоря...градивния материал на вселената, самотата, е много як, докато не изригне вулкана на страстите, и не предизвика разместване на пластовете в тела и мозъци...

2009-10-26T15:53:40+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Мълчание, в което се чуват ударите на сърцата...

2009-10-26T13:13:49+02:00
Човек (Анна Станоева)

Абе, Рот, къде изчезваш така-а-а!? Толкова се радвам да те видя! Стиха е як, звучи изживяно като всичките ти неща. Харесва ми.

2009-10-26T11:53:08+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Хареса ми.Здравей.

2009-10-26T09:54:40+02:00