Oct 26, 2009, 2:20 AM

Преди тръгване

  Poetry » Other
942 0 5

 

 

Недей да обещаваш цветни спомени,
че спомени такива ме разбиват...
А щастието старо ми напомня
как могат те да доубият
остатъка във мене от надеждата
за лятната любов в красива есен...
За танца на телата... и за песните,
които ще напишем с теб без думи...
Недей да обещаваш нищо, чу ли ме?
Дори листата не помръдват...
Да помълчим един до друг, приседнали,
преди поредното ни  тръгване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбирам. Ами повече случвания ти пожелавам, така по-често ще те чета.
  • Мила Анна, никъде не съм изчезнала....все съм си тук...само дето не мога да пиша без емоция, нали ме разбираш за какво ти говоря...градивния материал на вселената, самотата, е много як, докато не изригне вулкана на страстите, и не предизвика разместване на пластовете в тела и мозъци...
  • Мълчание, в което се чуват ударите на сърцата...
  • Абе, Рот, къде изчезваш така-а-а!? Толкова се радвам да те видя! Стиха е як, звучи изживяно като всичките ти неща. Харесва ми.
  • Хареса ми.Здравей.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...