26.10.2009 г., 2:20

Преди тръгване

Поезия » Друга

941 0 5

Недей да обещаваш цветни спомени,
че спомени такива ме разбиват...
А щастието старо ми напомня
как могат те да доубият
остатъка във мене от надеждата
за лятната любов в красива есен...
За танца на телата... и за песните,
които ще напишем с теб без думи...
Недей да обещаваш нищо, чу ли ме?
Дори листата не помръдват...
Да помълчим един до друг, приседнали,
преди поредното ни тръгване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Човек (Анна Станоева)

Разбирам. Ами повече случвания ти пожелавам, така по-често ще те чета.

2009-10-27T10:31:51+02:00
rotazia (Рот Блак)

Мила Анна, никъде не съм изчезнала....все съм си тук...само дето не мога да пиша без емоция, нали ме разбираш за какво ти говоря...градивния материал на вселената, самотата, е много як, докато не изригне вулкана на страстите, и не предизвика разместване на пластовете в тела и мозъци...

2009-10-26T15:53:40+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Мълчание, в което се чуват ударите на сърцата...

2009-10-26T13:13:49+02:00
Човек (Анна Станоева)

Абе, Рот, къде изчезваш така-а-а!? Толкова се радвам да те видя! Стиха е як, звучи изживяно като всичките ти неща. Харесва ми.

2009-10-26T11:53:08+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Хареса ми.Здравей.

2009-10-26T09:54:40+02:00