31 мая 2008 г., 13:19

Предимствата на едно убийство

978 0 2
 

 

Хапеш, дърпаш, късаш моето сърце,

ядеш и плюеш алчно залъците малки,

а огризките небрежно хвърляш със собствените си ръце.

 

А аз търпя и тъна в рани страшни,

от болка се разкъсвам

и в локва кръв тялото ми се удави.

 

Бавно очите си затворих,

с тебе тихо се сбогувах,

да се гавриш с трупа ми те оставих.

 

Пиян ти беше за бъдещето светло,

а мен погреба тъй небрежно...

в миналото клето.

 

Сега ти липсвам, а ме няма

и горчива мисъл

в сълзите ти се заличава.

 

И сладко беше моето убийство,

сега си сам,

а до тебе - нищо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прексрасен стих има много болка в него
  • "..сега си сам, а до тебе нищо!"
    Хареса ми. Много красиво пишеш! Продължавай така! Успехи! 6!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...