31 мая 2008 г., 13:19

Предимствата на едно убийство

973 0 2
 

 

Хапеш, дърпаш, късаш моето сърце,

ядеш и плюеш алчно залъците малки,

а огризките небрежно хвърляш със собствените си ръце.

 

А аз търпя и тъна в рани страшни,

от болка се разкъсвам

и в локва кръв тялото ми се удави.

 

Бавно очите си затворих,

с тебе тихо се сбогувах,

да се гавриш с трупа ми те оставих.

 

Пиян ти беше за бъдещето светло,

а мен погреба тъй небрежно...

в миналото клето.

 

Сега ти липсвам, а ме няма

и горчива мисъл

в сълзите ти се заличава.

 

И сладко беше моето убийство,

сега си сам,

а до тебе - нищо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прексрасен стих има много болка в него
  • "..сега си сам, а до тебе нищо!"
    Хареса ми. Много красиво пишеш! Продължавай така! Успехи! 6!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....