May 31, 2008, 1:19 PM

Предимствата на едно убийство

  Poetry
967 0 2
 

 

Хапеш, дърпаш, късаш моето сърце,

ядеш и плюеш алчно залъците малки,

а огризките небрежно хвърляш със собствените си ръце.

 

А аз търпя и тъна в рани страшни,

от болка се разкъсвам

и в локва кръв тялото ми се удави.

 

Бавно очите си затворих,

с тебе тихо се сбогувах,

да се гавриш с трупа ми те оставих.

 

Пиян ти беше за бъдещето светло,

а мен погреба тъй небрежно...

в миналото клето.

 

Сега ти липсвам, а ме няма

и горчива мисъл

в сълзите ти се заличава.

 

И сладко беше моето убийство,

сега си сам,

а до тебе - нищо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • прексрасен стих има много болка в него
  • "..сега си сам, а до тебе нищо!"
    Хареса ми. Много красиво пишеш! Продължавай така! Успехи! 6!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...