16 февр. 2021 г., 18:59

Предизборни напеви

438 0 2

 

Предизборни напеви

 

Под априлското небе

време изборно дойде –

скачат стари тарикати

за аванта кандидати...

 

А авантата добре

знае се, че е море –

тъй вълшебна и безкрайна,

с перспективата омайна...

 

Всеки прави се на нов

за народната любов,

а в предизборните кризи

крие сам кирливи ризи...

 

Син на Дявола в игра -

(и́ли може дъщеря!)

заблуждаваща народа

в същностната му порода.

 

А народа тъй добре

ги нарича „мекере́“ –

„преоблякъл се Илия,

пък погледнал се – пак в тия“...

 

Който и да изберат

ще е тоз народ – нерад...

Но в словесната помия

всеки истината крие...

 

Като дяволска шега

сякаш беше до сега:

цялата им „демокрация“

със фасадна декорация!...

 

Понатрупали килца́

ходят в сгърчени селца́

и с дебелите си форми

им разправят за „реформи“...

 

А известно е, че сит

понадебелял, честит,

сам на гладния не вярва

и за него сопа трябва.

 

Но народа заблуден,

медийно „ограмотен“

много лесно се подлъгва

и след тях отново тръгва!...

 

...Времето се извъртя́

тръпне родната земя,

че се избори задават –

лъжат, мажат, обещават!...

 

Най-кресливите са пак

първи вдигнали байрак

и накрая в парламента

пълно с депутати – мента...

 

После там ще продължи

с логорея и лъжи́ –

„всички заедно грешиха“,

но отново се вредиха...

 

*    *    *    *    *    *    *

 

Замечтаеш в пълнолуние –

виждаш „старите муцуни". 

 

Във поредната лотария –

Бо́же, опази България!...

 

15.02.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "сам на гладния не вярва

    и за него сопа трябва."
    Сопа трябва, но уви, и ръка да я държи.
    Но ръцете са заети, с навичните табиети -
    най- послушно козируване И безсмислено гласуване.
  • "Във поредната лотария –
    Бо́же, опази България!..." Да му се доплаче на човек...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...