Feb 16, 2021, 6:59 PM

Предизборни напеви

  Poetry » Civic
434 0 2

 

Предизборни напеви

 

Под априлското небе

време изборно дойде –

скачат стари тарикати

за аванта кандидати...

 

А авантата добре

знае се, че е море –

тъй вълшебна и безкрайна,

с перспективата омайна...

 

Всеки прави се на нов

за народната любов,

а в предизборните кризи

крие сам кирливи ризи...

 

Син на Дявола в игра -

(и́ли може дъщеря!)

заблуждаваща народа

в същностната му порода.

 

А народа тъй добре

ги нарича „мекере́“ –

„преоблякъл се Илия,

пък погледнал се – пак в тия“...

 

Който и да изберат

ще е тоз народ – нерад...

Но в словесната помия

всеки истината крие...

 

Като дяволска шега

сякаш беше до сега:

цялата им „демокрация“

със фасадна декорация!...

 

Понатрупали килца́

ходят в сгърчени селца́

и с дебелите си форми

им разправят за „реформи“...

 

А известно е, че сит

понадебелял, честит,

сам на гладния не вярва

и за него сопа трябва.

 

Но народа заблуден,

медийно „ограмотен“

много лесно се подлъгва

и след тях отново тръгва!...

 

...Времето се извъртя́

тръпне родната земя,

че се избори задават –

лъжат, мажат, обещават!...

 

Най-кресливите са пак

първи вдигнали байрак

и накрая в парламента

пълно с депутати – мента...

 

После там ще продължи

с логорея и лъжи́ –

„всички заедно грешиха“,

но отново се вредиха...

 

*    *    *    *    *    *    *

 

Замечтаеш в пълнолуние –

виждаш „старите муцуни". 

 

Във поредната лотария –

Бо́же, опази България!...

 

15.02.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "сам на гладния не вярва

    и за него сопа трябва."
    Сопа трябва, но уви, и ръка да я държи.
    Но ръцете са заети, с навичните табиети -
    най- послушно козируване И безсмислено гласуване.
  • "Във поредната лотария –
    Бо́же, опази България!..." Да му се доплаче на човек...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...