16 feb 2021, 18:59

Предизборни напеви

  Poesía » Civil
437 0 2

 

Предизборни напеви

 

Под априлското небе

време изборно дойде –

скачат стари тарикати

за аванта кандидати...

 

А авантата добре

знае се, че е море –

тъй вълшебна и безкрайна,

с перспективата омайна...

 

Всеки прави се на нов

за народната любов,

а в предизборните кризи

крие сам кирливи ризи...

 

Син на Дявола в игра -

(и́ли може дъщеря!)

заблуждаваща народа

в същностната му порода.

 

А народа тъй добре

ги нарича „мекере́“ –

„преоблякъл се Илия,

пък погледнал се – пак в тия“...

 

Който и да изберат

ще е тоз народ – нерад...

Но в словесната помия

всеки истината крие...

 

Като дяволска шега

сякаш беше до сега:

цялата им „демокрация“

със фасадна декорация!...

 

Понатрупали килца́

ходят в сгърчени селца́

и с дебелите си форми

им разправят за „реформи“...

 

А известно е, че сит

понадебелял, честит,

сам на гладния не вярва

и за него сопа трябва.

 

Но народа заблуден,

медийно „ограмотен“

много лесно се подлъгва

и след тях отново тръгва!...

 

...Времето се извъртя́

тръпне родната земя,

че се избори задават –

лъжат, мажат, обещават!...

 

Най-кресливите са пак

първи вдигнали байрак

и накрая в парламента

пълно с депутати – мента...

 

После там ще продължи

с логорея и лъжи́ –

„всички заедно грешиха“,

но отново се вредиха...

 

*    *    *    *    *    *    *

 

Замечтаеш в пълнолуние –

виждаш „старите муцуни". 

 

Във поредната лотария –

Бо́же, опази България!...

 

15.02.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "сам на гладния не вярва

    и за него сопа трябва."
    Сопа трябва, но уви, и ръка да я държи.
    Но ръцете са заети, с навичните табиети -
    най- послушно козируване И безсмислено гласуване.
  • "Във поредната лотария –
    Бо́же, опази България!..." Да му се доплаче на човек...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...