ПРЕДКОЛЕДНО

Празници идат, ама защо са?

Има ли кой да празнува?

В тая държава, гладна и боса,

народа зле поминува.

Всеки по своята черга се свива,

а тя на час се скъсява

и е оръфана, и парцалива –

вече за нищо не става.

Чакаме кротко да дойде Конгреса,

белким, там нещо се случи.

Ни е до празник, ни е до песен…

Вие в душите ни куче.

Онези “горе” ни се изсмяха

безсрамно, право в лицата.

За две години ни закопаха –

години две, ще ни вадят.

О, дай им разум и воля, Боже,

още сега да си идат!

Имаме само по една кожа

и затова ни се свиди.

23. 12 1996 г.

Добрич