ПРЕДКОЛЕДНО
ПРЕДКОЛЕДНО
Празници идат, ама защо са?
Има ли кой да празнува?
В тая държава, гладна и боса,
народа зле поминува.
Всеки по своята черга се свива,
а тя на час се скъсява
и е оръфана, и парцалива –
вече за нищо не става.
Чакаме кротко да дойде Конгреса,
белким, там нещо се случи.
Ни е до празник, ни е до песен…
Вие в душите ни куче.
Онези “горе” ни се изсмяха
безсрамно, право в лицата.
За две години ни закопаха –
години две, ще ни вадят.
О, дай им разум и воля, Боже,
още сега да си идат!
Имаме само по една кожа
и затова ни се свиди.
23. 12 1996 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
