24 дек. 2008 г., 13:02

Предколедно

1.4K 1 15

Сред шарената лудост на пазара,

след удари на твърди рамена,

из тесния тунел на тротоара

с подвити от умора колена,

едно момиче тридесетгодишно,

поглежда бегло сявна суета,

обувките изкаляни. И скришно

избърсва с кърпа чуждата следа...

Опитва се да мине като вятър,

на всеки от тълпата сторва път.

Достига с триста мъки светофара.

Ръцете от торбите я болят.

По мокрите павета балансира,

колите заплашително бръмчат.

А хората я бутат. Тя лавира.

Краката й в обувките туптят...

... ... ...

Сред улиците криви на квартала,

сред кал и сняг. Сред сива тишина.

От тягостна обида премаляла,

усети във окото си сълза...

Във всеки дом в квартала сънен

съзират се трептящи светлини.

По Коледа трапезата е пълна,

но пълни ли са нашите души?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безкрайното суетене в този ден от годината е убийствено! Стихът ти напълно се припокри с мисленето ми, но не случайно си го написала ти. Аз не бих могла така добре да се изразя!
  • Прекрасно е, но и малко ме натъжи! Поздравления за стиха!
  • Стана ми тревожно и тъжно от този стих... Честита Коледа! Нека да си здрава, да е светла, топла, красива и щастлива годината!
  • Да бъдат пълни душите ни с доброта и обич за да раздаваме!
    Както винаги твоята поезия е силна!
    Весела Коледа Катя!
  • "По Коледа трапезата е пълна,
    но пълни ли са нашите души?"

    Много истиност има в поезията ти, Кате!
    Честито Рождество!
    Бъди щастлива!


Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...