24 dic 2008, 13:02

Предколедно

  Poesía
1.4K 1 15

Сред шарената лудост на пазара,

след удари на твърди рамена,

из тесния тунел на тротоара

с подвити от умора колена,

едно момиче тридесетгодишно,

поглежда бегло сявна суета,

обувките изкаляни. И скришно

избърсва с кърпа чуждата следа...

Опитва се да мине като вятър,

на всеки от тълпата сторва път.

Достига с триста мъки светофара.

Ръцете от торбите я болят.

По мокрите павета балансира,

колите заплашително бръмчат.

А хората я бутат. Тя лавира.

Краката й в обувките туптят...

... ... ...

Сред улиците криви на квартала,

сред кал и сняг. Сред сива тишина.

От тягостна обида премаляла,

усети във окото си сълза...

Във всеки дом в квартала сънен

съзират се трептящи светлини.

По Коледа трапезата е пълна,

но пълни ли са нашите души?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безкрайното суетене в този ден от годината е убийствено! Стихът ти напълно се припокри с мисленето ми, но не случайно си го написала ти. Аз не бих могла така добре да се изразя!
  • Прекрасно е, но и малко ме натъжи! Поздравления за стиха!
  • Стана ми тревожно и тъжно от този стих... Честита Коледа! Нека да си здрава, да е светла, топла, красива и щастлива годината!
  • Да бъдат пълни душите ни с доброта и обич за да раздаваме!
    Както винаги твоята поезия е силна!
    Весела Коледа Катя!
  • "По Коледа трапезата е пълна,
    но пълни ли са нашите души?"

    Много истиност има в поезията ти, Кате!
    Честито Рождество!
    Бъди щастлива!


Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...