24 dic 2008, 13:02

Предколедно

  Poesía
1.4K 1 15

Сред шарената лудост на пазара,

след удари на твърди рамена,

из тесния тунел на тротоара

с подвити от умора колена,

едно момиче тридесетгодишно,

поглежда бегло сявна суета,

обувките изкаляни. И скришно

избърсва с кърпа чуждата следа...

Опитва се да мине като вятър,

на всеки от тълпата сторва път.

Достига с триста мъки светофара.

Ръцете от торбите я болят.

По мокрите павета балансира,

колите заплашително бръмчат.

А хората я бутат. Тя лавира.

Краката й в обувките туптят...

... ... ...

Сред улиците криви на квартала,

сред кал и сняг. Сред сива тишина.

От тягостна обида премаляла,

усети във окото си сълза...

Във всеки дом в квартала сънен

съзират се трептящи светлини.

По Коледа трапезата е пълна,

но пълни ли са нашите души?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безкрайното суетене в този ден от годината е убийствено! Стихът ти напълно се припокри с мисленето ми, но не случайно си го написала ти. Аз не бих могла така добре да се изразя!
  • Прекрасно е, но и малко ме натъжи! Поздравления за стиха!
  • Стана ми тревожно и тъжно от този стих... Честита Коледа! Нека да си здрава, да е светла, топла, красива и щастлива годината!
  • Да бъдат пълни душите ни с доброта и обич за да раздаваме!
    Както винаги твоята поезия е силна!
    Весела Коледа Катя!
  • "По Коледа трапезата е пълна,
    но пълни ли са нашите души?"

    Много истиност има в поезията ти, Кате!
    Честито Рождество!
    Бъди щастлива!


Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...