Предколедно
Сред шарената лудост на пазара,
след удари на твърди рамена,
из тесния тунел на тротоара
с подвити от умора колена,
едно момиче тридесетгодишно,
поглежда бегло сявна суета,
обувките изкаляни. И скришно
избърсва с кърпа чуждата следа...
Опитва се да мине като вятър,
на всеки от тълпата сторва път.
Достига с триста мъки светофара.
Ръцете от торбите я болят.
По мокрите павета балансира,
колите заплашително бръмчат.
А хората я бутат. Тя лавира.
Краката й в обувките туптят...
... ... ...
Сред улиците криви на квартала,
сред кал и сняг. Сред сива тишина.
От тягостна обида премаляла,
усети във окото си сълза...
Във всеки дом в квартала сънен
съзират се трептящи светлини.
По Коледа трапезата е пълна,
но пълни ли са нашите души?
© Катя All rights reserved.
