Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият,
но това утоляване, вместо доволство,
носи два пъти повече жажда неистова
и пронизваща тялото сгърчено болка.
В конвулсии се мятам, сграбчила нищото,
сякаш ще стигна донякъде, някога.
Сякаш рисувайки сцени неистински,
насищам ума. И плътта. И душата. ...