Предостатъчност
Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият,
но това утоляване, вместо доволство,
носи два пъти повече жажда неистова
и пронизваща тялото сгърчено болка.
В конвулсии се мятам, сграбчила нищото,
сякаш ще стигна донякъде, някога.
Сякаш рисувайки сцени неистински,
насищам ума. И плътта. И душата.
И вместо спокойствие, идва вината,
че пак съм невярна. Първо на себе си.
Че пак с празнота омърсен е кревата.
А аз - още повече неудовлетворена.
************************
Това не е акт. А реал на самотника,
принуден да се "самозадоволява"
при всяка потребност в живота му.
Обич моя, присъствието ти ме спасява!
© Таня Донова All rights reserved.
