Предположение

12 апр. 2014 г., 12:16

Поэзия » Любовная

625 1 2

Ако в петъците ми сънливи

си отидеш безмълвен и тих,

в понеделник Земята невидимо

ще застине във стон полудив.

Ако тайно смъртта още дебне

да прегази душата ми с вик,

ти ела и сбогувай се с мене -

ще ти липсвам, макар и за миг.

Ако още в съня си ме срещаш,

а не смееш в деня да ме спреш,

значи нашата среща гореща

отпечатъка пази ревнив.

Ако още мирише на лято,

па макар и през девет земи,

ще ти спретна трапеза богата,

ще ти бъда спомен за стих.

Ако нощем ти още се будиш

и ме търсиш с устни безспир,

онемял след всичките думи

даже Господ ще бъде щастлив.

Защото след хиляда многоточия

ще има още толкова Луни,

а ти така разнопосочен

ще търсиш мене, за да се спасиш.